Игри

Информация за страница Фотиново

      Пазарджишкото село Фотиново е заобиколено от едноименната фотинска река и се намира в пределите на северозападната част на Родопите. Тази планина има репутацията на едно от най-добрите и подходящи места за туризъм на територията на страната. Баташки Снежник се намира близо до селото, но се налага да тръгнем на изток, за да стигнем до него. Полустръмният терен с изложение на югоизток е още една особеност на мястото, а от двата бряга на реката по-важен в географско отношение е левият. Именно на него се намира склонът, по-голямата част от който попада на слънчева светлина. Общо четири махали опасват селото и го разделят на зони, в които живеят местните жители. Горна, Средна, Долна и Отсрещна са наименованията на тези своеобразни селски квартали. Въча, Разногор и Селча са три от границите на селото, като Въча е язовир. Останалите две са села и се намират в посока съответно север и юг. Границата с язовира е на изток.

      Санджака, Черни връх и Могилата са три от известните планински върхове, по-известни в близост до Фотиново. Рила, Пирин и Западните Родопи добиват по-ясни очертания на запад, а височината на вече споменатия Баташки снежник е 2080 метра. За пръв път през 1576-та година срещаме името на селото в османски регистър, свързан с преброяване на хората. Но това е не просто селското население, а онези жители, натоварени да събират овце за султанския двор. Карвеник и Карчуна са две от историческите стари местности, в които ясно личат следи от живот по тези места много отдавна. Съдове от глина са намерени обаче сравнително късно – при обработката на земите в годините от двадесети век. Малките и големи гърнета, в които се съхранява житото и други домакински пособия също допълват колекцията от находки. Карчуна е сполетяна от тежката участ на много народи по света, когато през седемнадесети век тегне бича на чумната епидемия. Одрин, Анадола и Цариград без да искат допринасят за наличието на чума, защото с тези три града се извършва мащабна търговия с животни. Впоследствие селището изобщо престава да съществува като населено място, а причина за това може да е и насилственото похамеданчване от турците.

       Карвеник също пострадва доста сериозно по време на османското нашествие,а преди това то ползва водите на Пералишкото дере. Благодарение на това е могло да се осигури прането на различни дрехи и чорапите за местното население. Но турците и тук показват своята жестокост и извършват нечувани кръвопролития. В Селището пък, което е на изток от Фотиново, има и наличие от гробове на много години. За тях научаваме също малко случайно както за глинените съдове. Преселнициот Равногор и Върбово ги откриват при обработка на нивите, като тези хора до един изповядват християнската религия. В Крегня и Балдуй могат да се видят останки от зидове от параклиси. В епохата на българското Средновековие и по-точно на Първото българско царство селищата са охранявани от Калето. Това е крепост само на три км от днешното село и на 300 метра от Крегня. Пак една от причините за изчезването им като селища се корени в насилственото потурчване.

eXTReMe Tracker